Свръхпреработените храни – бичът на нашето време. Експерти предупреждават, че терминът

Свръхпреработените храни – бичът на нашето време. Експерти предизвестяват, че терминът обгръща освен „ нездравословната храна “, а артикули, които нарушават естествените механизми на организма.

Свръхпреработените храни са възходящ проблем за публичното здраве, само че специалистите предизвестяват, че този термин обгръща повече от това, което нормално се назовава junk food (вредна храна), осведоми американската организация за здравни вести HealthDay News.
Тези храни са вкусни, евтини и бързо
задоволяват глада. Свръхпреработените артикули преобладават в дневното меню в Съединени американски щати, като съставляват повече от половината от калориите, употребявани от средностатистическия възрастен, а при децата – даже повече.

Федералните здравни чиновници работят, с цел да отстранен част от тях от стратегиите за хранителна помощ, само че специалистите акцентират, че терминът „ свръхпреработени храни “ включва доста
повече от нормалната „ нездравословна храна “.
Според Училището по публично здраве „ Блумбърг “ към университета „ Джонс Хопкинс “ почти 75% от питателните артикули в Съединени американски щати се смятат за свръхпреработени.
Пазарска количка, цялостна с пълнозърнест самун,
зърнена закуска и ягодово кисело мляко, е също толкоз евентуално да съдържа свръхпреработени артикули, колкото и количка, натоварена с инстантни нудъли и безалкохолни питиета.
►Какво е „ свръхпреработено “
Тези храни съдържат най-малко една съставна част, която нормално не се намира в домашните кухни – като емулгатори, изкуствени оцветители или царевичен сироп с високо наличие на фруктоза. Примери са хотдог, нарязан самун, енергийни питиета, бисквити, подготвени ястия и даже инстантна овесена каша.
Те минават през индустриална обработка
и към този момент не съставляват цялостни, естествени храни като плодове, зеленчуци, мляко или риба. По-малко или минимално модифицираните храни може просто да бъдат сушени, мариновани или осолени – като консервирана риба или сирене.

Джулия Улфсън, доцент по интернационално здраве в Училището по публично здраве „ Блумбърг “ към университета „ Джонс Хопкинс “, споделя, че свръхпреработените храни са основани по този начин,
че да притеглят инстинктите на потребителите.
„ Много от тези храни са съзнателно проектирани от хранителната промишленост да бъдат неустоими за потребителите и се популяризират нападателно за увеличение на облагите “, отбелязва тя.
Обработката прави тези артикули
по-малко плътни и по-лесни за ястие и храносмилане. Това кара хората да ядат повече, без да получат сигнал за задоволеност. Намаленото наличие на фибри забавя чувството за цялост,
по тази причина те протягат ръка към още храна.
Човешкото тяло е основано да разгражда пълноценни храни. При свръхпреработените обаче захарите и мазнините се усвояват прекомерно бързо, което води до внезапно повишаване на кръвната захар и нарушава салдото
на чревната микрофлора.
Консумацията на огромни количества свръхпреработени храни се свързва с редица здравословни проблеми, в това число затлъстяване, диабет вид 2, тревога, меланхолия и някои типове рак.
►Степени на свръхпреработка
Улфсън акцентира, че не всички свръхпреработени храни са еднообразно нездравословни. Продукти като опакован пълнозърнест самун, някои обогатени зърнени закуски и даже печен фасул механически са свръхпреработени, само че въпреки всичко могат да съдържат потребни фибри,
протеини и хранителни субстанции.
„ Важно е да се разпознават храните, които съставляват максимален риск за здравето “, споделя тя и приканва за по-ясни хранителни насоки, които да не третират всички свръхпреработени храни еднообразно.
Намаляването на потреблението на такива
артикули е предизвикателство за доста американци, защото точно те задоволяват главните им потребности. Свръхпреработените храни нормално са трайни, комфортни и най-много – налични.
Според данни на института
„ Джонс Хопкинс “ те костват към 55 цента за 100 калории, до момента в който непреработените пълноценни храни са съвсем три пъти по-скъпи.